ДОИЗНО̀СВАМ

ДОИЗНО̀СВАМ, ‑аш, несв.;доизно̀ся, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Нося, износвам докрай, напълно, съвсем дрехи, обувки и под., които обикн. са износени до известна степен; доносвам1. В тия дрехи той изглеждаше по-дребен и напомняше конте отпреди войната,.., застаряло и обедняло, което доизносва старите си костюми. Ем. Станев, ИК I и II, 424. — Виж сина си колко е измършавял от недояждане .. Разбира се, това беше малко пресилено от нейна страна [на жена ми], защото Иван вече стърчеше над мене няколко сантиметра и обувките ми, които доизносваше, не му ставаха. К. Калчев, СР, 95-96. Обр. Окръжният управител прие оставката на доктор Гъбев .. Остарелият лекар Гъбата,.., се оттегли на улица "Опълченска" да приема в частния си кабинет и да доизносва професията си заедно с овехтялата си пелерина и златното пенсне, купени преди много години в Санкт Петербург. Ем. Станев, ТЦ, 10-11.

Списък на думите по буква