ДОИЗО̀СТРЯНЕ

ДОИЗО̀СТРЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизострям и от доизострям се. Повод за доизостряне на отрицателното отношение на Русия и Австрия спрямо видинския отцепник дали неговите действия отвъд Дунава през 1800 г. В. Мутафчиева, КВ, 220-221.

Списък на думите по буква