ДОИЗПИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОИЗПЍВАМ, ‑аш, несв.;доизпѝя ‑ѝе, мин. св. доизпѝх, прич. мин. страд. доизпѝт, св., прех. Изпивам и това, което е останало да се пие, изпивам всичко докрай; допивам. — Та и Селямсъзът стока ли е? — обърна се Иван Капзамалинът,.., като си люшкаше чашката, за да доизпие утайката на кафето на дъното. Ив. Вазов, Съч. VIII, 6. Жика Пешоти преглъща, доизпива канчето и казва: — Ножът ли? За всеки случай ми беше, сеньоре. М. Вълев, ПСС, 92. Наложи си [Коце] шапката, пи от млякото, но го не

доизпи и с бързи стъпки излезе. А. Страшимиров, А, 111. У тях е убита всяка воля, всяко съзнание за собствено достойнство, опасано сякаш от безбройната гад, от въшките, които доизпиват и последната им кръв. Л. Стоянов, Х, 115. доизпивам се, доизпия се страд.