ДОИЗПЯ̀ВАМ

ДОИЗПЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.;доизпѐя, ‑ѐеш, мин. св. доизпя̀х, прич. мин. св. деят. доизпя̀л, ‑а, ‑о, мн. доизпѐли, прич. мин. страд. доизпя̀н, ‑а, ‑о, мн. доизпѐни и доизпя̀т, ‑а, ‑о, мн. доизпѐти, св., прех. Пея, изпя‑

вам и това, което е останало да се пее, изпявам нещо докрай; допявам. Но песнопойците доизпяха трагическата си песен пред нашия прозорец. Ив. Вазов, Съч. XII, 98. — Има такава песен, бай Атанасе — засмя се добродушно Бародка и като се надвеси над ухото му, запя тихо: Барада мая, бародка .. Той се наведе съвсем до ухото на мандраджията и доизпя шепнешком: Барада мая, бародка / почему ти так расла! П. Вежинов, ВП, 65. доизпявам се, доизпея се страд.

Списък на думите по буква