ДОИЗРИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОИЗРЍЧАМ, ‑аш, несв.;доизрека̀, доизречѐш, мин. св. доизрѐкох, доизрѐче, прич. мин. св. деят. доизрѐкъл, ‑кла, ‑кло, мн. ‑кли, прич. мин. страд. доизрѐчен, св., прех. Изричам нещо докрай, изричам и това, което е останало неизречено; доизказвам. — Тя как е? Не я познавам. Добра ли е? .. — Ще я видиш, — заговори наново чифликчията, като се задъхваше понякога и не доизричаше думите. О. Василев, Т, 205. Ако нещо не е доизказано, наследниците им ще подземат от техните уста недоречената им реч — за да я доизрекат. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 70. — Аз съм общ работник. Знаете това и няма защо да ме ... — не доизрече момъкът и свъси пепеляворусите си вежди. Ив. Венков, ХКН, 120. — А ние ще останем тук, мила. Дотогава, докато има ранени. Ние ще си отидем последни от фронта — .. Докторът не бе доизрекъл думите си, когато край лазарета прелетяха двама конници на път към София. В. Геновска, СГ, 396. доизричам се, доизрека се страд.

ДОИЗРЍЧАМ СЕ несв.;доизрека̀ се св., непрех. Казвам, изричам докрай всичко, което имам да кажа; доизказвам се. — Тук ли ще отседнем? — Не, в Исляхането... Левски не можа да се доизрече. От кафенето излезе един висок мършав калугер, приближи ги и препречи пътя им. Ст. Дичев, ЗС II, 397. — Бог да прости, умрял е голям велможа. Дали не е .., боже, прости ме — той пак се прекръсти, без да се доизрече. М. Смилова, ДСВ, 189. — Ага — обърнах се към едного,.. — прощавай, ага, не съм тукашен. Къде е... Той не ме остави да се доизрека, изруга, изпсува, махна с ръка и отмина. Ст. Дичев, Р, 18.