ДОИЗСЛУ̀ШВАМ

ДОИЗСЛУ̀ШВАМ, ‑аш, несв.;доизслу̀шам, ‑аш, св., прех. Слушам, изслушвам някого или нещо докрай, изслушвам и това, което е останало да се слуша; дослушвам1. Дори Цветана, която по-рано и не доизслушваше бръщолевенията на смахнатия поет, започна да се замисля върху думите му. Й. Йовков, ПК, 41. — Сега виждам, че сте красива жена и .. — Не ви прилича да говорите баналности. — А вие ме доизслушайте .. Красива и разглезена жена, която е свикнала да постига всичко без усилия. Ем. Манов, БГ, 150. — С какъвто тръгнеш, такъв и ставаш. И той е един печалбар, та еша му няма! .. Луканчето не я доизслуша, хлопна вратата и излезе навън. В. Нешков, Н, 344. доизслушвам се, доизслушам се страд. и взаим. Трудно е да разберете, тъй като и двамата не се доизслушвате.

Списък на думите по буква