ДОИЗТО̀ЧВАМ

ДОИЗТО̀ЧВАМ1, ‑аш, несв.; доизто̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Точа, източвам и това, което е останало да се точи, източвам докрай; доточвам1. Виното в бъчвата почти се е свършило и колкото е останало трябва да го доизточим.

2. Точа, източвам още, допълнително; доточвам1. Доизточи вино, че това няма да стигне. доизточвам се, доизточа се страд.

ДОИЗТО̀ЧВАМ

ДОИЗТО̀ЧВАМ2, ‑аш, несв.; доизто̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Точа, източвам, изострям и това, което е останало да се точи, точа докрай; доточвам3. Още вчера източих ножовете, но на него не му се харесаха, та сега ги доизточва.

2. Точа, източвам, изострям още, допълнително; доточвам3. Доизточи ножа, че не е много наострен. доизточвам се, доизточа се страд.

Списък на думите по буква