ДОИЗТРИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОИЗТРЍВАМ, ‑аш, несв.;доизтрѝя, ‑ѝеш, мин. св. доизтрѝх, прич. мин. страд. доизтрѝт, св., прех. Трия, изтривам и това, което е останало да се трие, изтривам докрай; дотривам. Оставаше още малко да го доизтрият, той поприведе гръб, опря се на курната и пак даде знак да спрат. Т. Харманджиев, КВ, 336. доизтривам се, доизтрия се страд.