ДОИЗУЧВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОИЗУ̀ЧВАНЕ

ДОИЗУ̀ЧВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизучвам1 и от доизучвам се; доизучаване.

РБЕ — ИБЕ Речко

ДОИЗУ̀ЧВАНЕ

ДОИЗУ̀ЧВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизучвам2 и от доизучвам се.

РБЕ — ИБЕ Речко

Списък на думите по буква

А Б В Г Д Е Н О П