ДОИЗХАБЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОИЗХАБЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.;доизхабя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Изхабявам напълно, докрай. Ножът е вече твърде много изхабен, за да можеш да го доизхабиш. △ Първата шивачка ми изхаби плата, а другата го доизхаби. доизхабявам се, доизхабя се страд.

ДОИЗХАБЯ̀ВАМ СЕ несв. доизхабя̀ се св., непрех. Изхабявам се напълно, докрай. Ножът се доизхаби напълно, никак вече не реже.