ДОИЗХРАНВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОИЗХРА̀НВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизхранвам и от доизхранвам се. — Научил си се сиромасите да ти се умилкват и да ти клатят капа само защото си им дал по някой лев в заем или защото ще им подхвърлиш напролет по някоя крина царевица за доизхранване. Г. Караславов, ОХ III, 24.