ДОИЗЧЍТАМ

ДОИЗЧЍТАМ, ‑аш, несв.;доизчета̀, ‑ѐш, мин. св. доизчѐтох, прич. мин. св. деят. доизчѐл, св., прех. Чета, изчитам и това, което е останало да се чете, изчитам докрай; дочитам. Вечерта в хотела доизчетох повестта. П. Росен, Сб??СЕП, 28. Владиков седна на стола, доизчете писмото. Ив. Вазов, Съч. VI, 80. доизчитам се, доизчета се страд.

Списък на думите по буква