ДОИЗЯ̀ЖДАМ

ДОИЗЯ̀ЖДАМ, ‑аш, несв.;доизя̀м, доизядѐш, мин. св. доизя̀дох, прич. мин. св.

деят. доизя̀л, пов. доизя̀ж, св., прех. Ям, изяждам и това, което е останало да се яде, изяждам докрай; дояждам. Те [хората] не доизяждаха до край своето ядене. Но аз бях на друго мнение. Келнерът отнасяше моите чинии съвсем празни. П. Вежинов, ДВ, 37. От възбуда тя [лисицата] размаха дългата си, бухкава опашка и реши да чака, докато вълците се махнат, за да доизяде това, което би останало. Ем. Станев, ПЕГ, 41. доизяждам се, доизям се страд.

Списък на думите по буква