ДОЍЛО, мн. ‑а, ср. Диал. Количеството надоено мляко, обикн. от едно доене; доилка1, доитба. Стадата се бяха върнали от паша, а овчарите чакаха да дойде беят. Рабошите, на които щяха да бележат доилото, стояха изправени под стрехата на мандрата. Ст. Сивриев, ПВ, 14. Две доила мляко.