ДОИТЕЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЍТЕЛКА ж. Остар. Книж. Кърмачка, дойка¹; доилица, доилка², доилница¹. Ряд в доението вече ако трябува дене, то еще повече ще трябува ноще. Сън най-много трябува на майка доителка. Й. Груев, КН 7 (превод), 64. "Ако слабост или нехел в здравието възпира някоя майка сама да си подая детето, тя трябува божем да ся погрижи да пробере добра доителка". А. Начев, (превод) Лет., 1872, 147.