ДОЙКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ДО̀ЙКА1 ж. 1. Жена, която кърми чуждо дете; кърмачка. Малкият впи сините си устни в топлата гръд на дойката и млъкна. Кр. Велков, СБ, 33. Когато майката заболее от по-тежка болест и не е в състояние да осигури достатъчно мляко за детето си, пък и за да ѝ се осигури почивка, може да се потърси дойка или пък да се премине временно на смесено хранене, докато се подобри здравословното състояние на майката. Ив. Вапцаров, и др., ДБ, 116.
2. Разш. Жена, която гледа, бави деца; бавачка. Не е той дойка на Радомир, да ходи по петите му, да го кътка. М. Смилова, ДСВ, 248. Макар че си поставя за главна цел да изобрази дворянските среди, Пушкин отделя място за народа. С топла сърдечност той рисува дойката на Татяна, възпитала у нея народни добродетели. Лит. Х кл, 14. Кадир си спомни детските си години в Шумен,.. Обичаше тоя град, където бе видял слънцето и звездите, където дойката му го приспиваше с тъжните си песни. Д. Спространов, С, 56-57. Твърде дълго изпълнявах при Джем службите ве‑
зир, ковчежник, заговорник, дойка, бавачка и сводник. В. Мутафчиева, СД, 317.