ДОЙНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДО̀ЙНИЦА ж. Остар. и диал. Дойка¹, кърмачка; дойкиня. Ако не на кон, а то на тояга препускаше той по дворовете и за най-малка неправдина излазяше на бой, и ся бореше то с мама си, то с дойница си. Е. Мутева, РБЦ (превод), 30.

ДОЙНЍЦА¹ ж. Диал. Животно, обикн. овца, крава или биволица, което се дои; доилка², доилница¹.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ДОЙНЍЦА² ж. Диал. Съд, в който се дои млякото; доилка¹.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.