ДОКА̀ЗАНОСТ

ДОКА̀ЗАНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от доказан. Пред съда младите подсъдими се разкайваха, молеха за прошка, .. При пълна доказаност на извършените престъпления съдът ги призна за виновни. ВН, 1960, бр. 2625, 2.

Списък на думите по буква