ДОКА̀ЗВАНЕ

ДОКА̀ЗВАНЕ1, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от доказвам1 и от доказвам се; доизказване.

ДОКА̀ЗВАНЕ

ДОКА̀ЗВАНЕ2, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от доказвам2 и от доказвам се. Той знаеше от опит, че тия новини бяха едно благородно състезание между редактори за доказване богатството на фантазия и изобретателност. Ив. Вазов, Съч. Х, 14. Клавдия беше права, че хората трябва да се убедят със собствения им начин на мислене и по пътя на обикновеното доказване с прости факти. Д. Добревски, БКН, 125. Първата глава от известния философски труд на Шопенхауер "Светът като воля и идея" съдържа една остра атака срещу Евклидовия метод за доказване. Матем., 1965, кн. 1, 5. Задачи за доказване са тези, при които трябва да се докажат някои зависимости между елементите на една или повече фигури. Планим., VII кл, 64. Едно нещо, което съвестта ни доказва толкова ясно, има ли нужда от доказвания или отричания? Ч, 1871, бр. 18, 553.

Списък на думите по буква