ДОКАЗУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОКА̀ЗУВАМ2, ‑аш, несв. (остар.); дока̀жа, ‑еш, мин. св. дока̀зах, св., прех. Доказвам2. Лютер написал на един голям лист 95 пункта, в които доказувал, че папа няма право да прощава греховете человечески за пари. Г. Йошев, КВИ (превод), 260—261. [Дрехата] била толкова облепена с разноцветни кръпки, чтото мъчно можа‑
ше да ся познае какъв цвят е имала, кога е била нова. Това явно доказуваше сиромашията на овчаря. БК (превод), 4. Она [Сърбия] направила едно изложение, с което доказува нуждата на тойзи предмет. В него ся доказува, че тая мярка не само на Княжеството ще е полезна. ЦВ, 1856, бр. 295, 79. Но нейсе. То се знай, / че всичко на света си има своя край! / От памтивек до днес и опит и наука / доказуват това. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 18. доказувам се, докажа се страд.