ДОКАЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОКА̀ЧАМ1, ‑аш, несв.;докача̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Разг. Докосвам (в 1, 2 и 3 знач.); докачвам1. Беше едър [Иван] и неподвижен, стоенето прав като че ли го смущаваше. Непохватното му тяло някак твърде лесно докачаше предметите. А. Наковски, МПП, 29. — Ако докачат тия неверници само един косъм на главата ѝ, аз
ще направя чудо. Ив. Вазов, Съч. XIV, 107. Цял месец той беше болен, докато най-после добичето оздравя. После все гледаше да го не пресилва, подвърза изпърво ярема, товара да падне повече на оная лудата, сивата,.., дето не дава с остен да я докачиш. Ст. Даскалов, БМ, 269. Една такава река от лава тече често на голям раздалеч, изгаря и съсипва всичко, каквото докачи. БО, 1947, бр. 3, 11. // Остар. и диал. Намирам се в досег, в допир с нещо; допирам, докосвам. Този голям къс, който докача само от една страна водата, ще го викаме суха земля или суша. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 114.
2. За куршум, снаряд и под. — улучвам, засягам, докачвам1. В минутата са изправя.. един лошав человек в ръка с един ръждясал пищов и хвърля връх княза в каруцата му, но за щастие не можа да го рани опасно, а само сачмите докачили едната му ръка и то твърде леко. Лет., 1876, 14. А подлият пастир Мелантей намерил време да донесе оръжие на женихите, които с отчаяние нападнали на Одисея, хвърляли копия връх страшния герой; но Атина го покривала с щита си и ни едно копие не го докачило. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 118. Часът бил вече 6, когато ненадейно изгърмял първи топ, но без да може да сполучи да докачи поне зданието. НБ, 1876, бр. 42, 165.
3. Диал. Стигам, достигам с ръка нещо, което обикн. стои нависоко; досягам, докачвам1. Малък е още, не може да докачи полицата. Ст. Младенов, БТР, 563. Не мога да докача горния праг.
4. Остар. и диал. Хващам, грабвам с ръце; докопвам2, докачвам1. Детето усеща кога ще го подбере да кашле, та ся залавя за щото може да докачи, каквото да има о нещо яко да ся опре. Лет., 1871, 136. Тогава той докачил пушка и хайде в гората, за да изображава пак с елавник (карандаш) на хартия птици. Й. Груев, СП (превод), 58. Рипна Марко Яна да докачи — / оскуба ю коса от косичняк! Нар. пес., СбНУ XLIV, 211.
5. Разг. Вземам, грабвам, придобивам нещо, получавам някаква материална облага, обикн. без да съм я заслужил с труд; докопвам2, докачвам1. — Той гледа само да докачи нещо за ядене — подхвърли злъчно Алекси. П. Вежинов, ВР, 191. Щом майка ми.. вземаше мръвка,.., ние, децата, се нахвърляхме с лъжиците да докачим кой каквото може. Ив. Хаджийски, БДНН II, 9. Той [чичо Рало] никога не носеше със себе си пари. Ако докачеше от нещо, даваше ги на жена си. Ил. Волен, МДС, 67. — Ние, дъртите, колкото можем. Каквото докачите от нас. Кр. Григоров, Р, 139. Лоши езици разправяха, че когато полкът им бил на почивка в Беломорието, Юрталана се поразшътал и докачил доста жълтици от изгладнелите богаташи по оня край. Г. Караславов, С, 95. Аз познавам цели стотини подобни ренегати, които играят по чуждите страни твърде завидни роли и които се отказват от своето народно име, за да могат да докачат по-мазен кокал. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 160. докачам се, докача се страд. "Комуто е писано да живее, той няма да ся докачи от никоя стрела". Г. Кръстевич, ИБ, 379.
ДОКА̀ЧАМ СЕ несв.;докача̀ се св., непрех. Остар. и диал. Намирам се или влизам в допир, в досег; докосвам се, докачвам се. Непоколебимият този вирус, понеже съществува в кръвта,.., той ся разпространява.., по ястиетата и питиетата и по всички други неща, които ся докачат до болни животни. Дун., 1866, бр. 85, 2. Някой се в тъмните улици пъни — / в камък се блъсне, докачи се в трън. К. Христов, Избр. ст, 309.
◊ С пръст не докачам / докача някого. Диал. Не правя нищо лошо на някого, не го закачам, запазвам го напълно невредим. — Да си е жив баща им — думаше той [дядо Антип] в такива случаи — ако щете ги избийте, ама сега не давам с пръст да ги [децата] докачи човек. Ил. Волен, БХ, 75. — Кам го да го питам защо ми бие детето? Чувал ли е той това дете, та да го бие? Нас ни е жал да го докачим с пръст, а той да го бие с пестници по главата. Ст. Даскалов, ПЯ, 23.
ДОКА̀ЧАМ2, ‑аш, несв.;докача̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Разг. Нанасям обида, оскърбление; обиждам, оскърбявам, засягам, докачвам2. — Кой си ти? — запита Кирилица ласкателно, за да не докачи госта, чийто глас не познаваше. Елин Пелин, Съч. I, 54. — Да ме докачаш! Да стъпяш на честта ми! .. Ти ли ще ми заповядваш в къщата ми, ти ли ще ме учиш как да гледам детето си. Й. Йовков, ПК, 197. — Вчера Вълкът го докачил нещо, посочил му камшика си, ама нали бил на кон — Кабзата не успял да го настигне. А. Гуляшки, ЗР, 187. — По̀врага да иде отговорният ви редактор и неотговорният! .. — Вие ме докачате на чест, господине! Ив. Вазов, Съч. XVIII, 125. "Когато някой го докачеше, той [Джехад] се разтреперваше от сърдитня, посиняваше и лицето му не се разведряваше, докато си не отвърнеше". Св. Миларов, СЦТ, 76. Ако съм в Европа и мя докачи някой, честта ми ся принуждава да ся бия на дуел. Ч, 1871, бр. 23, 710.
2. Остар. Засягам някого, обикн. като му напакостявам, като му причинявам някаква вреда, щета, неприятност; закачам, докачвам2. Английското правителство, което се надяваше да нанесе ущърб на Франклина в неговата чест, поиска да го докачи и в материално отношение. То го сне от неговата служба главен началник на американските пощи. С. Бобчев, ЖФ (превод), 87. Ако между вас са намери такъв човек,.. който да не ви иска назаем или който да не докача вашите интереси, то вие или ще го хвалите, или ще да мълчите, или ще да го изви‑
нявате с различни остроумия. Л. Каравелов, Съч. VII, 76. Така уните минаха през Шалон на Марн, Троя и Сенс.., без да докачат никого и нищо в тия градове. Г. Кръстевич, ИБ, 367. "Бъдете уверени, че единствено доброто ви само иска, че оръжията му са оръдия на правдата, и тези, които ги носят, са, естествено, приятели на мира и кротки и връх никого не нападат, който не ги е докачил". П. Кисимов, ОА II (превод), 72. Тежки и необмислени данъци, които едвам докачили богатите, угнетявали по̀ сиромасите. ИЗ 1877, 1881, 153. // Причинявам огорчение, обида, като не зачитам, не уважавам нещо (чест, гордост, права̀ и под.); засягам, накърнявам, докачвам2. — Господине офицере, едно престъпление, което докача царската чест, ся случило тази заран срещу къщата, в която живеете. К. Величков, и др., ЛБ (превод), 53. А когато тя [патриаршията] проклина целия български народ и когато докача неговото най-свещено право, то народът никога няма да ѝ прости и тя ще да остане вечно очернена и окаляна. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 105. Не докачай чувствителността на ученика и той няма да ти дотегва. П. Горбанов, ННУ, 4. Никой глас веч не ни сърди, / спяща съвест не докача. Ив. Вазов, БМ II, 29. докачам се, докача се страд. Щом един момък се докачи от една известна мома, през нощта той, прави що прави, ще нацапа портите ѝ с катран. Ил. Блъсков, СК, 49. У гърците и римляните беше обикновено нещо открито да се изказват философски или други идеи, стига само да се не докачеше господствующата религия. ПСп, 1876, кн. 11-12, 56. Английската изпитателна комисия, както и настоящата смесена, ако желаят да узнаят сичките извършени злотворства,.., необходимо е нужно да поръчителствуват, че след изпита няма да са докачат лицата, които ще дадат точните сведения. НБ, 1876, бр. 47, 185-186.
ДОКА̀ЧАМ СЕ несв.;докача̀ се св., непрех. Разг. Чувствам се обиден, оскърбен; обиждам се, оскърбявам се, засягам се, докачвам се. — Не знам бе, да ти разправям ли, или да не ти разправям .. Може и да се докачиш, ако ти кажа истината. К. Калчев, ДНГ, 119. — Лоша си ти, лоша. Не те обичам. — Фроске! Какво приказваш? Докачам се... Й. Йовков, ПГ, 218. — Слушай — казах аз, — друг път ще си помисля дали да тръгна с теб .. Аха, сетих се .. Сигурно се докачи още заранта, дето казах, че не одобрявам работата ти. Г. Мишев, ЕП, 66. — Но на̀, хаджият се докачил и от петнайсет години не си приказват с дяда Давидка. — Е защо се докача? Ив. Вазов, Съч. XII, 9. Настъпи ли та някой по невнимание — кажи му: "Сляп ли си, та не виждаш!". Знай, че никой няма да са докачи, че не си казал пардон или фарисейското "извини". З. Стоянов, ЗБВ II, 110.