ДОКАЧЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОКАЧЀНО нареч. Разг. С обида, с огорчение; обидено. — Целото се вдетинило — мърмореше баба, — дано не падне, че каквото е слабо, нема и да стане! .. — Кой, аз ли съм слаб? — викаше докачено старецът. — Аз ли съм слаб?... Питай дряновските читаци. К. Калчев, ПИЖ, 36. — Не виждам нищо чак толкова смешно — избъбрям докачено. — Ти, изглежда, ме смяташ за пълен глупак. Б. Райнов, НН, 370—371.