ДОКА̀ЧКА

ДОКА̀ЧКА ж. Остар. Книж. Обида, оскърбление. Несравнено по-умни са ония человеци, които ся скоро примиряват и които, кога ся докачат от някого, лесно забравят и прощават докачката. С. Радулов, НД (превод), 101. Когото не закриляше мощната дружина на една партия, той беше изложен на докачки, на удари, на кражби и пр. Св. Миларов, СЦТ, 120.

Списък на думите по буква