ДОКЛАДЧИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОКЛА̀ДЧИК, мн. ‑ци, м. 1. Лице, което прави, изнася доклад. На докладчика били дадени само десет минути. Но за десет минути този доклад издигна биохимията на цяло едно стъпало по-високо. Хр. Одисеев, ТН, 118. Петканов стана и откри събранието със стихотворение на Смирненски. След това даде думата на докладчика. К. Калчев, ЖП, 253. Името на докладчика, който тъкмо излизаше на трибуната, беше твърде познато. Л. Дилов, МСПА, 72. Националният комитет за защита на мира изпрати във всички окръжни градове докладчици.

2. Остар. Длъжностно лице в учреждение, което докладва служебни дела, което дава мнение или прави доклади по определени въпроси; референт. Дебелянов работеше в Сметната палата като докладчик. К. Константинов, ППТ, 274. — Хайде, че ме чакат вече пред кабинета разни докладчици. Тая реформа в книговодството на цялото министерство само мене чака! Д. Калфов, Избр. разк., 27.

3. Остар. Член на съда, който излагал обстоятелствата и същността на делото; докладник. Обвинителният акт, както обикновено бива, .., биде прочетен от члена-докладчик на съда сред общото внимание. Ив. Вазов, Съч. IХ, 94.