ДОКЛЕТЪЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОКЛЀТЪЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Обикн. в съчет. Доклетъчни организми. Спец. Организми, които не притежават типично клетъчно ядро и хромозомен апарат; прокариоти. Не е правилно и схващането, че животът е невъзможен вън от клетката. Днес са известни доклетъчни (вируси, някои бактерии) и неклетъчни организми (водорасли, плесени). ОБиол. Х кл, 13.