ДОКОГА̀ТО

ДОКОГА̀ТО нареч.-съюз. Понякога в конструкция: дотогава... докогато, докогато... дотогава. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време а) когато действието в главното изречение се извършва едновременно с действието в подчиненото изречение; докато. Докогато са цветята пресни, / дотогава извор са на песни... П. П. Славейков, Събр. съч. V, 22. Когато останеше сам, той можеше да чете, докогато си иска. П. Вежинов, СО, 126. — Аз ще ти оставя три хиляди гроша .. Грижи се за семейството, докогато можеш. В. Геновска, СГ, 276. б) когато действието в главното изречение протича до момента на извършване на действието в подчиненото изречение; докато. Младежът изпрати и изпраща̀ момата с възхитен поглед, докогато се изгуби с другарката си в тълпата между дърветата. Ив. Вазов, Съч. ХII, 176. И кара той така колата,.., докогато на генерал Скобелева дотрябва човек да му посочи път и го преведе през Балкана. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 100. Да няма мир за тебе и вечно сам в нощта / да скиташ, докогато се върна пак в света! Н. Лилиев, С 1932, 135.

Списък на думите по буква