ДОКОСВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОКО̀СВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от докосвам и от докосвам се. При всяко докосване до земята копитата на коня изпущаха искри. М. Марчевски, П, 123. Къдрокосото момиченце тичаше подир една голяма топка на червени и бели резени, ко‑

ято отскачаше от него при всяко докосване, при всеки полъх на вятъра. Ем. Манов, БГ, 75—76. В предишните си краткотрайни срещи те и двамата избягваха да заговорят за най-важното и за тяхната любов говореха по-ясно очите им, усмивките им, леките им докосвания. Д. Талев, ГЧ, 279.