ДОКРИВЯВА МИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОКРИВЯ̀ВА МИ несв.; докривѐе ми, мин. св. докривя̀ ми, св., непрех. Разг. Става ми криво, мъчно; домъчнява ми, дожалява ми. Докривяваше ми, че не съм живял младостта си както трябва. Все работа, все бъхтене от седемгодишна възраст. Кр. Григоров, Р, 117. Докривя му на Рифат, дето пред хората от махалата неговият Станко се гуши между другите деца, без да се чуе гласът му. Л. Александрова, ИЕЩ, 146. — Не ми е толкова докривяло за къщата — за тебе ми е мъчно. Къде ще те заведа, като се задомим? А. Каралийчев, ПГ, 75. Тя заплака глухо .. Самичка от толкова време, и дом на главата ѝ, и дюкян да върти, докривяло ѝ е, много мъка трябва да се е набрала в душата ѝ. Г. Караславов, ОХ III, 555. В един такъв лош ден, като [Тонката] чака цялата сутрин и късно след обед поръчки и не получи, за пръв път му докривя, мъка го налегна. Чудомир, Избр. пр, 235. Радин баща сиромай, / .., / продаде кола с волове, / .., / Ради сватбата направи, / .. / Погледна — двори без кола, / погледна — дам без волове, / увлезе вкъщи — без Рада. / За кола му ѝ домиляло, / за волове дожаляло, / за Рада докривяло. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 139.