ДОКТОР —Речник на българския език — алтернативна версия
ДО̀КТОР1 м. Разг. Специалист с висше медицинско образование, който има право да лекува болни (съкр. "д-р"); лекар (в 1 знач.). — Ами ти бре, Кирчо? Ти на каква работа си? .. — Лекар съм... доктор — посяни той. Г. Караславов, Избр. съч. I, 290. — Какво ще ходя при Татарчев? Има и по-големи, и по-добри лекари от него — в италианската болница. Те ме посъветваха да отида в Женева — там имало още по-учени доктори. Д. Спространов, С, 59. Гласът му хълцаше умолително: .. — Децата ни боледуват. Нямаме пари ни за доктор, ни за церове. Д. Димов, Т, 216. — Човече, какво правиш ти? .. Какво ти е? .. Ако си болен, има доктори, иди прегледай се, ще ти дадат нещо. Й. Йовков, ЖС, 114.
◊ Конски доктор. Разг. Подигр. Ветеринарен лекар. Конски доктор, но е отличен лекар, та го бива и човек да лекува.
— Лат. doctor. — Други (простонар.) форми: до̀фтор, до̀хтор.
ДО̀КТОР2 м. 1. Само ед. Образователна и научна степен (до 1990 г. у нас "кандидат на науките"), присъждана на лице с висше образование за защитен дисертационен труд в дадена област на науката (съкр. "д-р"). Католик и римски възпитаник, доктор по каноническо право, Петър Парчевич тръгнал да тропа по вратите на католишка Варшава, Виена, Венеция и Рим, срещнал само студена надменност и безучастие. Й. Радичков и др., ГСП, 21. Внесеният в Народното събрание проект за закон за научните звания и за образователната научна степен доктор разбуни отново духовете около тази отдавана наболяла тема. Дем., 2001, бр. 36 [еа]. Тя [наредбата] дава право на вузовете да организират следване от разстояние за специалист, бакалавър, магистър и доктор. 24 часа, 2004, 348 [еа].
2. Лице, на което е присъдена такава научна степен. Той минаваше за учен. Беше доктор на философията. Елин Пелин, Съч. II, 132-133. — Чуй бе, бабо, .. доктор съм, но не по лекуването, а по правото... Г. Караславов, Избр. съч. II, 113.
◊ Доктор на определени (биологическите, историческите, математическите и т.н.) науки. Науч. Научна степен, присъждана на учен за дисертационен труд със съществен принос в дадена област на науката (съкр. "д. н."). Представител на редакцията се срещна и разговаря с проф. доктор на икономическите и философските науки Асен Богданов. УД, 2006, бр. 4 [еа].Доктор хонорис кауза; почетен доктор. Книж. Титла на учен или обществен деец, присъждана от университет за големи заслуги в областта на науката или обществения живот. Световноизвестният полски режисьор Кшищоф Зануси получи вчера титлата доктор хонорис кауза на Нов български университет. Дем., 2002, бр. 111 [еа]. В 11:00 ч. започна церемонията по удостояването на швейцареца [Сеп Блатер] с титлата доктор хонорис кауза. В академията дойде и посланикът на Швейцария у нас. 7 дни, 2005, бр. 4152 [еа].
?Голям доктор. Разг. Доктор на определени (биологическите, историческите, математическите и т. н.)науки. Станах голям доктор .. със странджански материал, моите по-млади колеги също. К, 2001 бр. 29 [еа]. Малък доктор. Разг. Доктор2 в 1 знач. Голям или малък доктор е нещо, което дава право да се наречеш учен. Д, 2004, бр. 251 [еа].
— Лат. doctor. — Други (простонар.) форми: д о̀ ф т о р, д о̀ х т о р.