ДО̀КТОР

ДО̀КТОР1 м. Разг. Специалист с висше медицинско образование, който има право да лекува болни (съкр. "д-р"); лекар (в 1 знач.). — Ами ти бре, Кирчо? Ти на каква работа си? .. — Лекар съм... доктор — посяни той. Г. Караславов, Избр. съч. I, 290. — Какво ще ходя при Татарчев? Има и по-големи, и по-добри лекари от него — в италианската болница. Те ме посъветваха да отида в Женева — там имало още по-учени доктори. Д. Спространов, С, 59. Гласът му хълцаше умолително: .. — Децата ни боледуват. Нямаме пари ни за доктор, ни за церове. Д. Димов, Т, 216. — Човече, какво правиш ти? .. Какво ти е? .. Ако си болен, има доктори, иди прегледай се, ще ти дадат нещо. Й. Йовков, ЖС, 114.

Конски доктор. Разг. Подигр. Ветеринарен лекар. Конски доктор, но е отличен лекар, та го бива и човек да лекува.

— Лат. doctor. — Други (простонар.) форми: до̀фтор, до̀хтор.

ДО̀КТОР

ДО̀КТОР2 м. 1. Само ед. Образователна и научна степен (до 1990 г. у нас "кандидат на науките"), присъждана на лице с висше образование за защитен дисертационен труд в дадена област на науката (съкр. "д-р"). Католик и римски възпитаник, доктор по каноническо право, Петър Парчевич тръгнал да тропа по вратите на католишка Варшава, Виена, Венеция и Рим, срещнал само студена надменност и безучастие. Й. Радичков и др., ГСП, 21. Внесеният в Народното събрание проект за закон за научните звания и за образователната научна степен доктор разбуни отново духовете около тази отдавана наболяла тема. Дем., 2001, бр. 36 [еа]. Тя [наредбата] дава право на вузовете да организират следване от разстояние за специалист, бакалавър, магистър и доктор. 24 часа, 2004, 348 [еа].

2. Лице, на което е присъдена такава научна степен. Той минаваше за учен. Беше доктор на философията. Елин Пелин, Съч. II, 132-133. — Чуй бе, бабо, .. доктор съм, но не по лекуването, а по правото... Г. Караславов, Избр. съч. II, 113.

Доктор на определени (биологическите, историческите, математическите и т.н.) науки. Науч. Научна степен, присъждана на учен за дисертационен труд със съществен принос в дадена област на науката (съкр. "д. н."). Представител на редакцията се срещна и разговаря с проф. доктор на икономическите и философските науки Асен Богданов. УД, 2006, бр. 4 [еа].Доктор хонорис кауза; почетен доктор. Книж. Титла на учен или обществен деец, присъждана от университет за големи заслуги в областта на науката или обществения живот. Световноизвестният полски режисьор Кшищоф Зануси получи вчера титлата доктор хонорис кауза на Нов български университет. Дем., 2002, бр. 111 [еа]. В 11:00 ч. започна церемонията по удостояването на швейцареца [Сеп Блатер] с титлата доктор хонорис кауза. В академията дойде и посланикът на Швейцария у нас. 7 дни, 2005, бр. 4152 [еа].

?Голям доктор. Разг. Доктор на определени (биологическите, историческите, математическите и т. н.)науки. Станах голям доктор .. със странджански материал, моите по-млади колеги също. К, 2001 бр. 29 [еа]. Малък доктор. Разг. Доктор2 в 1 знач. Голям или малък доктор е нещо, което дава право да се наречеш учен. Д, 2004, бр. 251 [еа].

— Лат. doctor. — Други (простонар.) форми: д о̀ ф т о р, д о̀ х т о р.

Списък на думите по буква