ДОКТОРА̀Т

ДОКТОРА̀Т ж. 1. Научна степен "доктор на науките", присъдена въз основа на

публично защитен труд в дадена област на науката. Той беше доктор на някаква наука .. Такива докторати се вземат автоматически със завършването в някой от европейските правни факултети. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 151. След това на Коця се твърдеше постоянно едно и също: — ти си слаб, особена професия не ти тряба, медицината съвсем не е за теб, дори не чини и правото, а по-добре е за една-две години да земеш един докторат по държавните науки. А. Страшимиров, А, 95. Значимостта на темата е толкова голяма, че тук си разрешавам да я определя като дисертабилна дори за докторат по ономастика! БЕ, 2004, кн. 1 [еа]. Защитава [проф. Колицки] докторат по имунология и инфекциозни заболявания в Лондон. Мон., 2006, бр. 2515 [еа].

2. Писмен научен труд за получаване на научна степен "доктор на науките". Джек Гулд беше талантлив специалист по лингвистика .. Никой не се съмняваше, че докторатът му ще бъде първият значим принос в тази област. Ю. Чернева, ОЮ (превод) [еа].

— От лат. doctoratus.

Списък на думите по буква