ДОКТОРИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОКТОРЍЦА ж. Простонар. 1. Докторка, лекарка. — Тя [Минка] ни е докторицата, — обади се Антон, като седеше на капрата. — Моя крак тя го излекува. О. Василев, Т, 202. — Кой е? — извика сърдит женски глас. — Докторице, жена ми още не може да роди! Вече три часа. Този път без тебе няма да се върна вкъщи! — рече полуумоляващо, полузаплашително нощният посетител. ВН, 1960, бр. 2607, 2. — Е, какво... От какво се оплакваш? .. — Неволя, докторице, неволя, — изправя се той, впива очи в лекарката и клати отчаяно глава. Ст. Даскалов, ПЯ, 40-41.

2. Жена на доктор, на лекар.