ДОКТОРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДО̀КТОРСКИ¹, ‑ска, ‑ско, мн. ‑ски, прил. Разг. Лекарски. Пръв път в докторската му практика се явяваше такава консултация. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 109. Стиснал здраво кръглата докторска чанта, той тичаше от махала в махала неуморно, денем и нощем. Н. Каралиева, Н, 44. Там при докторски дгрижи и при добро гледане би могло по-лесно да се умири смутената душа и въображение на тая нещастна Офелия. Ив. Вазов, Съч. ХV, 76.

ДО̀КТОРСКИ², ‑ска, ‑ско, мн. ‑ски, прил. Който се отнася до доктор2 или до докторат. Дълбоките му .. изследвания върху гениалния драматург [Шекспир].. и докторската му работа върху Роберт Грийн са преведени на английски и достойно оценени. Ст. Грудев, АБ, 33-34. А през хиляда деветстотин и тринадесета година доскорошният габровски първоначален учител се прехвърля в така наречения "Нов университет" в Брюксел, Белгия, който завърши с най-голямо отличие и докторска степен по юридическите науки... Г. Русафов, ИТБД, 64. На 2 април 1770 г. Гьоте пристига в Страсбург с намерение да положи докторски изпит по правото. М. Арнаудов, Г, 10. Техният език е сух, неподвижен, формата тежка, а темите са почти всички вземани от сфери чужди на детската душа, теми повече пригодни за докторски дисертации, отколкото за детски песни. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 333. Докторска титла.