ДОКТРИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОКТРЍНА ж. Книж. Учение, система от научни, философски, политически или други възгледи. Хуманизмът на Бешков не е доктрина, а жива същност на характера. Е. Каранфилов, Б III, 110. След създаването на новата независима държава Холандия, калвинизмът се превърнал в официална религиозна доктрина. Хр. Ковачевски, СК, 42. Богомилите проповядваха, че човек не е задължен да работи на своя господар .. На това свободолюбиво учение, при толкова други нелепи религиозни доктрини, на богомилството се дължеше големия му успех и разпространение из всички класове на народа, особено из селянията. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 89-90.

— От лат. doctrina 'учение, обучение'.