ДОКЪДЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОКЪДЀ нареч. и предл. I. Нареч. В пряк и непряк въпрос. 1. При запитване за граница, предел на някакво действие; до кое място. Докъде вървя пеш? △ Докъде се простира твоята нива и откъде започва неговата? △ Докъде отиваш, защото мога донякъде да дойда и аз с тебе?
2. При запитване за положението, състоянието на дадено действие, процес; до какво положение, до какво състояние. — А за четата? — попита Петър. — Докъде стигнахте? Оръжие набавяте ли там? Стефан цял се извърна към него. — Приготвяме! Приготвяме! Ст. Дичев, ЗС I, 393. Старите политикани още си се дърлеха помежду си, но всички те с еднаква омраза приказваха срещу комунистите .. И докъде ще доведат тези разпри, докъде ще стигнат тези омръзлъци? Г. Караславов, ОХ IV, 38. А твоите работи как отиват? — бързо попита тя. — Научи ли нещо ново? — Не — мрачно отговори Борис. — А с Барутчиев докъде стигна? .. — Отказа да ми помогне. Д. Димов, Т, 141. — Не мога като тебе. С имота си и честта да гледам все другите да завардя. Ти само туй си правил. И ето докъде я докара. П. Тодоров, Събр. пр II, 431.
II. Като съюз. А. Въвежда подчинено допълнително изречение — непряк въпрос: 1. При запитване за граница, предел на някакво действие; до кое място. Стоян Глаушев навлезе в градината по риза .. Докато
оглеждаше широката, изоставена градина, дойде при него с бързи стъпки и Султана. Тя му посочи откъде да започне, докъде да прекопае. Д. Талев, ЖС, 52. Мъже отиваха до наводнените махали и после разказваха докъде е стигнала водата. П. Здравков, НД, 27. Никой не милееше за дрехите си, за здравето си. Нехайни към всичко, излагаха се на дъжда, обикаляха мерата, искаха да видят докъде е стигнал дъждът. К. Петканов, СВ, 31.
2. При запитване за положението, състоянието на развитието на дадено действие, процес; до какво положение, до какво състояние. — Какво те носи към нас? .. — Рекох да видя докъде е дошла работата, наредили ли сте дюкяна. Д. Спространов, С, 118. Съдът се надява да узнае докъде се простира влиянието на революционната организация сред народа. Ив. Унджиев, ВЛ, 351. Нека види със собствените си очи докъде ще стигне нахалството на тая жена. М. Грубешлиева, ПП, 252. Старецът викаше като безумен, като че ли искаше да го чуе цялото село и не се знаеше докъде можеше да стигне той. Д. Талев, И, 443.
Б. Диал. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение — докъдето. От двете страни на пътя, докъде ти око види, се простират помачкани стърнища. Елин Пелин, Съч. I, 154.
В. Диал. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време — докогато, докато. — Хай върви си докъде ти стои коня, христиенино — каза му и Климе. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 124. Рохко място е готово / сейте пролет докъде ѐ. Г, 1866, бр. 1, 24.
III. Предл. Диал. 1. За означаване на близост до дадено място; до към. Границите ѝ [на Западна България] на юг са се простирале дотам, додето са се простирале и при Симеона, именно докъде Серес, Лариса. ПСп, 1876, кн. 11-12, 121. Линия, теглена от устието на Искър до Етрополския балкан, а оттам до Средна гора .. и по върха на Родопската планина, докъде Ахъ-Челеби, това е източната граница на западното българско царство. Псп, 1876, кн. 11-12, 112.
2. За означаване на приблизително определяне на дадено време; до към, около. Захарина я боля гръб докъде пладне, а след пладне ѝ нема̀ нищо. Ил. Волен, ДД, 71, Пък се улучи и един хубав ден, само за лов .. Работихме ние с моя Мечо докъде обяд. Елин Пелин, Съч. IV, 231. Докъдя Петровден, мислеше той, ще трябва да се отели. Т. Влайков, Съч. II, 110. Даде ни бегът тая есен по малко жито, изкарахме докъде Водици и оттогай не дава повеке и се сме си гладни. Д. Талев, ПК, 266.