ДОКЪДЕТО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОКЪДЀТО нареч.-съюз. 1. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение, в което изпълнява и службата на обстоятелствено пояснение за място — при посочване на граница, предел на действието в главното изречение. Тая гора пълзеше нататък по ската, докъдето виждат очите. Х. Русев, ПЗ, 164. — Че ние тогава не можем видя. — Можете. Ще забиете във вадичката една пръчица. Докъдето е нивото на водата, ще дялнете една резчица. Останалото е лесно. П. Проданов, С, 131. В такъв момент той стискаше здраво коравия бор и летеше, летеше над дивната степ, летеше и гледаше ненаситно далече, чак докъдето земята и небето се сливаха. Б. Балевски, СП, 3. Тя [княгинята] се надвеси над стълбата. Докъдето стигаше погледът ѝ, пътеката беше пуста. Ст. Загорчинов, ЛСС, 105.

2. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение, в което изпълнява и службата на обстоятелствено пояснение — при определяне на степента на развитието на действието в главното изречение. И поведоха те тоя новооткрит българин подире си, с наивна вяра, че той е дорасъл дотам, докъдето сами те се смятат дорасли. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 25.