ДОКЪСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОКЪ̀СВАМ, ‑аш, несв.; докъ̀сам, ‑аш, св., прех. 1. Късам и това, което е останало да се къса, късам напълно, докрай; донакъсвам, доскъсвам. Докъсах бележката на още по-малки парченца.

2. Късам, бера и това, което е останало да се къса, късам всичко напълно, докрай; дооткъсвам, доокъсвам. Под нас в бездната останаха постройките на централата, къщурките на Пастра, разкри се един вълшебен кът от долината на Струма, където сега кочериновци и стобци берат румени мъхнати праскови и докъсват последните тютюневи листа. А. Каралийчев, ПД, 84.

3. За облекло, обувки — износвам съвсем, скъсвам напълно от продължително носене; доокъсвам, доскъсвам. — Имаш под ръка цяла текстилна фабрика! .. Обличате хиляди хора, а ти все още докъсваш мамините ризи! О. Василев, Л, 7. докъсвам се, докъсам се страд.

ДОКЪ̀СВАМ СЕ несв.; докъ̀сам се св., непрех. За тъкан, дреха, обувки и под. — ставам негоден за носене, за употреба поради изхабяване, износване; доокъсвам се, доскъсвам се. Но Султана не обичаше промените и беше пестелива, искаше всяко нещо да се използува докрай. — Не, не, Нийо! Що говориш! Още много време ще ни служи. Ти дигни новия софралък. Като се докъса старият, тогава ще сложим тоя, новия. Д. Талев, ПК, 92. — Взех му и сухарната торба, че моята хептен се беше докъсала. П. Вежинов, ЗЧР, 29.