ДОЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЛ, долъ̀т, дола̀, мн. доло̀ве, долѝща и (диал. събир.) до̀ле и до̀ли, след числ. до̀ла, м. 1. Вдлъбнато място между две бърда или височини, дето тече или е текла вода; долчина. Кьошковете започваха от вирищата на реката и достигаха до дълбок дол, обрасъл с черни тръни, глогини и брястови храсти. Големи, глинести брегове затваряха дола като с тежки чемширени порти. К. Петканов, Х, 171. На пътя ни се изпречва дълбок дол с отвесни, като стени, брегове. Й. Йовков, Разк. II, 151. Пътят минаваше през планински места и ту пълзеше нагоре по върли стръмнини, ту слизаше по дълбоки сенчести долища. Д. Талев, С II, 212. — Я надуй дядо, кавала, / след теб да викна — запея / песни юнашки хайдушки, / .., / песента ще са пронесе / по гори и по долища. Хр. Ботев, Съч. 1929, 31. Деня търговче ходеше / из пусти доли дълбоки. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 191.

2. Остар. и диал. Поток, вада, която обикн. тече в такова вдлъбнато място. Поток или дол е малка буйна река, която става, кога вали дъжд или кога ся топи сняг. Й. Груев, УЗ, 8. Нему му доде на ум да слезе долу, да види каква е тая вода, да напои Вранча и да види откъде тече долът. Ц. Гинчев, ДТ, 22. Приятно чуруликат планинските долове и вървят към голявата река. Л. Каравелов, Съч. II, 152. От тия планини изтичат множество реки и долове, които оплодотворянат равнините. Ив. Богоров, ВГД (превод), 250. Вътрешностите на горите са като толкози големи хранилища, отдето извират водите, които напояват земята: от тяхната пазва излазят реките и доловете. С. Бобчев, ПОС (превод), 11.

◊ В един дол ходим да берем дренки; в един дол ходим за раци. Диал. Еднакви сме, едни и същи сме (за хора с еднакви недостатъци). Книгите бяха все социалистически, .., вестниците — социалистически; един от тях, в бандерола, Невенка зачудена видя, че беше надписан: Г-н Борис Шамуров, в Пловдив; .. — В един дол ходят за раци с Бориса, — каза Невенка. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 152. От един дол дренки. Разг. Съвсем еднакви, едни и същи (употребява се, обикн. при сравнение на хора, еднакви по недостатъците си). — Защо ми искаш повече от милион за житото, дето Кирил го продаде и с парите си направи къща, пък счетоводителят го прикри, че са си от един дол дренки. Ст. Марков, ДБ, 275. От същия дол с някого. Разг. Еднакъв с някого или подобен на някого по характер, прояви, разбирания. Забогателият от углавните дела Генков се боеше от въстанието .. Ташков бе от същия дол, а галантеристът — състоятелен човек. Ем. Станев, ИК III и IV, 325.