ДОЛАВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОЛА̀ВЯМ, ‑яш, несв.; доловя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Възприемам, улавям със съзнанието си, с ума си нещо, което едва, леко се проявява в отношението, поведението на друг, в някаква ситуация; схващам, разбирам, проумявам. Природно умен, той можеше, наистина, да долавя същността
на всяко нещо. Й. Йовков, Ж 1945, 53. Децата често чуваха да се приказва вкъщи за тяхната учителка, за нейната несрета, те не знаеха как да изразят своето съчувствие, но Дона го долавяше в тяхната особена, детска деликатност — да бъдат послушни, да работят усърдно, да я жалят и обичат. Д. Талев, И, 622. Чичо се поколеба. Аз долових това колебание и настоях. Ив. Мартинов, ПМ, 14. Той не я плашеше, защото тя долавяше, че зад цялата тая буйност и готовност да се кара се крие друг характер, далеч по-добър, отколкото изглеждаше. Ем. Станев, ИК I и II, 164. — Защо не си ми казала каква ти е работата? Домна тутакси долови промяната, която настъпи у него. Б. Болгар, Б, 48. Вярно, понякога на път за София се отбивах за час-два у тях, те ме посрещаха любезно, но не беше трудно да доловя, че им е малко неудобно да приказват с мен и че изпитват искрено облекчение, когато си тръгвах. Л. Станев, ПХ, 7.
2. Възприемам леко, едва нещо чрез сетивата си (слух, зрение, обоняние). Тя е в Дойчиновата къща, седи в къта край огъня и го чака. Долавя стъпки, вратата се отваря, до нея тихо се приближава нейното либе, слага ръка върху раменете ѝ. К. Петканов, ОБ, 9. През един кратък отдих, когато вятърът поемаше дъх, те доловиха от изток мелодичната песен от медни звънци. Х. Русев, ПС, 89. Струва ми се , че и тревата има свой тънък аромат, съвсем различен от всички останали. Долавям от коя посока иде дъх на мед и от коя парфюм на рози. Н. Стефанова, ОС, 52. ● За слух, зрение, обоняние. Слухът му долови удари на търнокоп и лек звън на лопата. Ем. Станев, ВТВ, 26. На тях [пастирите] вижда се, от планинските висини им са се мяркали равнините на Бяло море и Дунав, пък понякога силните очи на планинеца може да се долавяли и самия Дунав. П. Делирадев, В, 245. Тогава изведнъж носът му долавя острия мирис на бензин и бедният страдалец разбира мигом грешката си. Св. Минков, РТК, 188.
3. Остар. и диал. Улавям, хващам с ръка. Поглеждам нагоре. Лесно ще се кача. И покатервам се. Долавям един клон. Т. Влайков, Пр I, 138. Метна поглед под воденицата той, долови камък, изсипа върху една плоча черните зрънца и чевръсто зачука. П. Тодоров, И II, 45. Соколов пристъпи и долови повода, па като погледна коня в очите, изцапани с кръв, изново порони сълзи. Н. Попфилипов, РЛ, 162. И без да чакат те за повече слова, / кой както свари кон долавя, презглава / готов да полети... П. П. Славейков, Събр. съч. III, 208. ‑Остави мя бате Василе! — извика Петър и долови пищовите си. Ил. Блъсков, ИС II, 82-83.
4. Диал. Излавям докрай (Н. Геров, РБЯ). долавям се, доловя се страд. Тези неща не се разказват. Те трябва да се осъзнаят, да се доловят, да се почувствуват. В. Райков, ПВ, 27. Лицето му, .., изглеждаше бяло, почти призрачно. Във винаги тъжните му очи сега се долавяше още по-дълбока, непреодолима печал, сякаш бе загубил някакво лелеяно, любимо същество. Д. Спространов, С, 41. Учениците се движеха из просторните коридори, в които още се долавяше мирис на мазилка и чамово дърво. Сп. Кралевски, ВО, 82.
ДОЛА̀ВЯМ СЕ несв.; доловя̀ се, св., непрех. Остар. и диал. Улавям се, хващам се. По-старият ся стрепна и без малко да падне у една пропаст (яма), обаче ся долови за някои дървени вейки. Р. Блъсков, ТПД (превод), 99.