ДОЛАЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЛА̀ЗВАМ, ‑аш, несв.; дола̀зя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. С лазене стигам до някъде. Един път откъм градината се чуха детски викове. Оставих киселеца, легнах по корем и долазих до оградата. Г. Белев, ПЕМ, 99. В един момент, забравил се от жажда, той се потътри по земята, долази до вратата и без да може да надвива повече страданията си, започна да вика с прегракнал глас: — Вода!... Вода!... Д. Ангелов, ЖС, 520. ^● Обр. Първият ден на септември дойде намръщен, с мъгли, които долазваха откъм Врачанския балкан. Г. Русафов, ИТБД, 232. Моравият облак долази към средата на небето, а откъм запад ръбът му порозовя. Г. Краев, Ст, 1968, бр. 1191, 2.