ДОЛА̀ПЧЕ

ДОЛА̀ПЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от долап1. Той съблече дрехите си и ги остави в едно малко долапче. Елин Пелин, ЯБ, 107. Хаванчетата, стъклата с лекарствата, кутийките с праховете ведно с медицинските му книжа бяха нахвърлени разбъркано в едно долапче. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 9.

Списък на думите по буква