ДОЛЕПЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЛЀПЯМ, ‑яш, несв. (разг.); долепя̀, ‑ѝш, мин св. ‑ѝх, св., прех. Долепвам. Тогава стоеше загледан в една точка като дете, което за първи път долепя ухо до телефонна слушалка. Й. Радичков, СР, 5. Старата целуваше земята, вдигаше се, пак долепяше чело о земи и широко се кръстеше. М. Грубешлиева, ПП, 69. Параходчето долепя страна до кея, хвърлят дървения мост и веднага с тропот и врява се заточват носачи с големи сламени самари на гърбовете. К. Константинов, НЗХ, 75. долепям се, долепя се страд., възвр. и взаим. Обайни са Ромео, Жулиета, / кога се срещат двама в нощний час, / ..; / как устни им горят и се долепят. Ив. Вазов, Съч. II, 67.

ДОЛЀПЯМ СЕ, несв. (разг.); долепя̀ се, св., непрех. Долепвам се. — Ти само показваш вид, че прегръщаш, а всъщност не се долепяш... Ив. Вазов, Съч. IХ, 37. Параходите се долепят до самия бряг — изкуствен насип във водата. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 124. Бузите ни се долепят на прикладите, пръстите — на спусъците и ние командуваме: едно... две... три! Ем. Станев, ЯГ, 66. Шосето се движи успоредно на Рона, като понякога съвсем се долепя до брега на широката тъмна река. Б. Райнов, ГН, 218.