ДОЛИНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЛЍНЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни. Прил. от долина. Всяка долина има склонове и дъно. Мястото, където се срещат склонът и долинното дъно, се нарича основа на склона. Ст. Бошев и др., ГГ, 167. Но то [полето], като равнина, поглъща винаги повече слънчева енергия, отколкото планината, защото покрай хребетите ѝ през деня има възходящи въздушни течения, долинен вятър, които я охладяват. П. Делирадев, В, 99. Според мястото, където се образува, торфът бива планински,.., и равнинен или долинен торф. Ал. Спасов, ХТГ, 37. Планинските ледници се образуват обикновено в долините и затова се наричат още долинни ледници. Р. Христов и др., Г, 61.