ДОЛИТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЛЍТВАМ, ‑аш, несв.; долѝтна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Рядко. Долитам веднъж. Долитна глух смях, сетне изтрополи стол или маса, после скръцна врата. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 330. В това време до ушите му долитна задавен писък. Косите му настръхнаха. Ст. Чилингиров, ПЖ, 113. И когато долитна вестта: "загинал"... мнозина недоверчиво се усмихваха. Ал. Спасов, С, 57. След минута отвътре долитнаха няколко плавни, замъглени като очите на монаха, органни звуци. О. Василев, ЖБ, 443.