ДОЛИЩЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЛЍЩЕ, мн. ‑а, ср. Увел. от дол. Дълго вървяха през една тъмна гора, после бавно се спуснаха в някакво долище, катериха се по скали и сипеи и отново навлязоха в друга една още по-тъмна гора. М. Марчевски, ГБ, 129. Село Мурени беше в едно дълбоко долище, обградено от три страни с гористи стръмнини. Д. Талев, И, 390. А борът вече се клатушкал, залюлял се и полетял по урвата към реката. Паднал тежко, изохкал гръмовито и смъртният му вик се понесъл от долището чак в полето. Ст. Станчев, ПЯС, 110. В сгъстилата се тъмнина светкавиците удряха право в очите, а гръмотевиците между стръмнините в дълбокото долище отекваха с чудовищна сила. Д. Талев, С II, 279.