ДОЛНИЦИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЛНЍЦИ само мн. Диал. Особени плетеници на коса, които стоят отдолу под другите. — Разделино, мила керко! / .. / Веке ми се сдодеало, / руса коса плетееки / со горници, сос долници, / сто ѝ петдесет подлестници. Нар. пес., СбБрМ, 432. Макя Вена ситно плете, / долниците бисер ниже, / горниците злато лее. Нар. пес., СбНУ VII, 28.