ДОЛНОКРАЙКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЛНОКРА̀ЙКА ж. Диал. Жена, която живее в долния край на селище; долненка, долнокрайчанка. Грозьо преплесна една не за пред света закачка и натърти: — Да видите как са се свъртяли долнокрайки! А. Страшимиров, ЕД, 24. Ни го има [либето], ни ще дойде / тази вечер при мен / него са го

спрели, мамо, / долнокрайки моми. Нар. пес., СбВСт, 454.

— Друга форма: долнекра̀йка.