ДОЛНОКРА̀ЙЧЕ, мн. ‑та, ср. Диал. Млад долнокраец, млада долнокрайка или дете долнокраец. Сете [всички] момчета отиват: / сичките от нашта махала / отиват, мамо, отиват; / Стоян на Гена Стойкова, / Иван ми долнокрайчето, / Ильо стринов Стоенчин. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 260.