ДОЛНЯНИН —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОЛНЯ̀НИН, мн. няма, м. Диал. Долняк1. — Запри долнянино, не духай вече, — / над нашия харман не дигай прах, / че ние нямаме от тебе страх, / макар да иде и дъждовна вечер. Ламар, СГ, 62. — Повей, ветро, повей, / повей, долнянино, / и ти горнянино. Нар. пес., СбВСт, 329. Повей, ветре, повей, /.., / ветре долнянино, / че ми гласа развей. Нар. пес., СбВСт, 527.