ДОЛУПОДПЍСАН

ДОЛУПОДПЍСАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Канц. 1. Който се е подписал отдолу, под даден текст (обикн. молба, заповед, писмо и др.). А Христо четеше: "Аз, долуподписанят Върбан Малеев, .., реших..." Христо се запъна — не можеше добре да разбира писаното от Малеев. Ст. Марков, ДБ, 326. Ние, долуподписаните гюргевски българи, .., събрахме са на 20 юния 1876 г. при българското народно училище. НБ, 1876, бр. 10, 40.

2. Като същ. долуподписаният м., долуподписаната ж., долуподписаните мн. Лице, което се е подписало отдолу, под даден текст. Четниците в един глас повтаряха след него: — Аз, долуподписаният, същ син на България, заклевам се, че ще се боря с оръжие в ръка против неприятелите на отечеството си. Д. Линков, ЗБ, 89. — Ето как ще пишеш: "Долуподписаният, получих от двамата .. благородни българи и герои, .., 62 франка." Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 25.

Списък на думите по буква