ДОЛЧЍНА

ДОЛЧЍНА ж. 1. Ниско, вдлъбнато място от земната повърхност, обградено с височини; дол. Така незабелязано минаха край поста, прехвърлиха един гол хълм и се спуснаха в малка долчина. Ем. Коралов, ДП, 53. Жълти сипейни скали ограждат от изток и север котловината, на запад се дигат горски хълмове, и цялата долчина е едно запазено гнездо. К. Константинов, ПЗ, 31. Вятърът още дремеше по върховете на дърветата, та стъпките на конете се носеха като глухо ехо из зашумените долчини. К. Петканов, Х, 6. Защото пътят, или по-добре посоката към гората Еледжик, .., отделяше се на дясна страна от Тополница, из една стръмна и каменлива долчина. З. Стоянов, ЗБВ II, 105. Поблеяло ми ягънце / по тия равни долчини. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 466.

2. Остар. и диал. Поток, бара, вада; дол. Замълча той, па излезе. Отвърза воловете, подкара ги на долчината, проби с брадвата една дупка на леда и те завряха муцуни. Кр. Григоров, Н, 158. Симов си мислеше за рака, но за за кривия рак, който населяваше чистите води на реките и долчините в неговия роден край — ъгъла между морето и южната граница. Д. Фучеджиев, Пл, 1969, кн. 23, 4.

Списък на думите по буква